Facts Are Subversive

август 27, 2009

Да, фактите понякога могат да бъдат разрушителни, губителни, пагубни и дори да служат за подривна дейност. Защото в заглавието на последната книга на Тимъти Гартън Аш е използвана именно многозначителната дума subversive.

© 2009 Atlantic Books, an imprint of Grove Atlantic Limited

© 2009 Atlantic Books, an imprint of Grove Atlantic Limited

„Политическо писание от едно безименно десетилетие“ е подзаглавието на книга, която самият Аш описва с думите на Джордж Оруел – „Във времена на всеобща лъжа да казваш истината се превръща в революционен акт.“ Тимъти Аш описва едно наистина безименно десетилетие, в което паднаха двете кули и в което държави на Изток и на Запад търсеха своето лице, без да могат да го намерят. Говори за свободата и недоволството, за разочарованието от свободата и недоволството от разочарованието.

Аш има предимството да бъде едновременно и академичен учен и журналист, който се сблъсква с идиотщините, които се раждат на тази планета всекидневно. И освен това той има неприятното качество на Труман Капоти да констатира, че обществото – политиците в частност – не са способни да решат всички проблеми. Че някои проблеми са просто нерешими. А какъв по-голям проблем от едно безименно десетилетие.

На всичкото отгоре Аш е професор по европеистика в Оксфорд и може да си позволи да пише есета – не, той ги нарича фейлетони – в онзи стил, с който се е гордеел ранният Дикенс. Една книга, която всъщност представлява личния поглед на един съвременен Оруел към епоха, за която дори не може да се измисли подходящо наименование.

Заглавие – Facts Are Subversive, Political Writing from a Decade Without a Name

Страници – 496

ISBN: 978 1 84887 089 5

Препоръчвана цена на дребно – £ 25.00

Цена в Amazon.co.uk – £ 13.75

Реклами

Има една мъдра книга, нарича се Еклесиаст или Книга на Проповедника. И в нея се споменава за времето:

„…Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир…“

Това непрестанно, напевно, повторение на думата време навява една монотонност в най-добрите традиции на Борхес, ако не бе част от Библията или иначе казано – написано 2000 години по-рано. Самата мисъл за време тук отново е субективна и пречупена през личностни усещания. Някак си не можем да си представим „всичкото“ това време без да се поставим на мястото на личността. Микеланджело като че ли го е усетил най-добре – човек не може без своя Бог, който е и неговото време, който е всичкото време на света, но същевременно той изземва функциите на времето именно, защото е Бог, а кой, ако не Бог е вътре и извън времето, навсякъде и никъде.

Да мислиш времето само по себе си е немислимо, няма как частта да познае цялото, от което е част – иначе не би имало цяло, защото би се разпаднало на своите части. Но това води до други парадокси, защо субективно имам усещането за време, а осъзнавам, че извън мен и разума ми такова няма – или поне няма кой да го регистрира, което е едно и също. Кое е битие и кое – небитие.

„…По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам…“

Така казва Еклесиаст. И ако до мен няма друг разум, за да се огледам в него, как ще видя времето и как ще видя себе си, за да разбера, че време съществува. А ако разумът е само отражение на материята, което е така, то как материята познава сама себе си и тържествува във времето, опитвайки се да победи сама себе си или иначе казано, стремейки се към безсмъртие, което пък всъщност би трябвало да е края на времето. Защото ако си безсмъртен, то времето няма значение за разума, за материята, и това ще бъде окончателната нирвана, когато всичко спира, но как да разбереш дали е така.

„…Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията…“

И остенът на времето се стоварва върху всинца ни, за да ни даде беглата идея, че няма време, няма разум, а има идея за нещата, в която се оглеждаме и нас оглеждат. И така било още от началото на времето…

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Обитавайки една мисловна сфера се опитвам да намеря работи върху времето… Не пространство – времето…Не.

Идеята не е нова, предполагам, и просто излагам мисли.

A Walk Through Time

A Walk Through Time © physics.nist.gov

Време извън материята няма. Времето е функция на едно от свойствата на разума, а именно, че придобива материална форма.

С други думи казано, време извън материята няма. Най-малкото защото, за за да се породи разум е нужна материя, която да роди разум, а той да разбере, че е разумен и че осмисля сам себи си… Получава се затворен кръг.

Твърдението че времето съществува обективно (извън разума) е най-малкото спорно. Как регистрираме времето извън самата наша материална същност т.е. самия наш разум. (Имам мозък = регистрирам; нямам = не регистрирам). Или има идея = има събитие, няма идея = няма събитие.

Обективната идея за времето предполага развитие на Света във времето. Такова развитие има – в смисъл има история на Света. Но извън разума не мога да си представя история на Света. Другият вариант е напълно различна концепция за Света, Вселената и всичко останало, с огромното ми уважение към подобна идея. Смешна, впрочем.

И тъй като говорим за субективно време, относително време и време само по себе си – аз казвам, че време извън материята няма. Достигаме до един стар проблем за това дали една машина може да разбере това, от което е част. Опираме дори и до субективното, наречено Никознай или Треневъгъл.

Тюринг се е изказал по въпроса – за машината, която може да мисли – но не се е изказал как и какво тази машина може да мисли. (Може да се спори, но…)

Материята, която мисли сама за себе си като част от друга материя е интересна идея. И вероятно винаги ще бъде. Или идеята за частта, която осмисля цялото. Но къде и кога тя (частта) осмисля пълното си битие (каквото и да означава това), имайки битие… Смех, а.

Опираме до мултинаучност, а това винаги намирисва на Ренесанс. Което е една друга история… Съзнавайки, че това е една недовършена работа.

Ако

август 4, 2009

Copyright - Yale University

Copyright - Yale University

„Ако“
Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини;

Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и във съмнението отстрани;

Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш
или, клеветен, не си служиш сам със клевети
или пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти;

Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел,
ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;

ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят
пред теб изречени от тебе искрени слова
или, видял труда на цял живот да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива;

Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно завъртане на зар,
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало
без всякакво оплакване, с предишния си жар;

ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след своя край
и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: „Ще държиш докрай!“

Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш,
или дружиш с царе, оставайки народен син,
ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра – ни един;

ако в минутката летяща безвъзвратно ти умееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е – ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече – Човек ще бъдеш, сине мой!

Превод: Сидер Флорин

Защо пиша това… Всъщност нищо не пиша, просто цитирам един велик поет, преведен от гениален преводач… Защото искам да кажа нещо на сина си на неговия рожден ден…Но не мога да измисля нещо по-смислено, което да може да се публикува. Така е то.

Честит рожден ден, сине!

Един ден на…

юли 30, 2009

Има една такава книга… такъв живот…
Смешно – това е животът на милиони хора, но само няколко са писали (или са станали известни с това) за „онзи“ живот.
Пастернак е интелектуалец, слаб… Трябва да се появи онази мизерия, която е истинска и която не се крие зад парфюмирани глупости.

„“В 5 часа сутринта, както винаги, продрънчаха за ставане – с чук по релсата до щабната барака. Накъсаният звук леко се промъкна през стъклата, по тях два пръста лед, и скоро затихна…““

Снимката е собственост на www.solzhenitsyn.ru, както и пасажите, които са превод на автора

Снимката е собственост на http://www.solzhenitsyn.ru, както и пасажите, които са превод на автора

Някак си така започва тази книга, озаглавена „Един ден на Иван Денисович“… Жестока, сурова книга. Макар че самият Александър Солженицин не се е стремил към това. Тогава се получават най-силните книги. И най-странното е, че това е само тренировка за Солженицин, ще последват още книги, силни, сурови и много по-жестоки. Но никога няма да премине онова усещане за първична истина, което те преборва в „Един ден…“.

Не знам защо се сетих за тази велика повест – защото нито е роман, нито новела, нито разказ – макар че се доближава най-много до дълъг разказ. Вероятно е свързано с нещо, свързано със ситуацията – локална, глобална и всякаква. Няма значение…

„Такива дни, от релса до релса, в неговата присъда бяха три хиляди шестотин петдесет и три.
А заради високосните години, добавяха още три дни…“.

И тогава човек леко се запитва: банално, но защо и за какво живее и как да остави следа и как да направи така, че всички пътища да водят до Храма… Dixi.

Това не е книга за всеки ден и всеки дом. Не. Това не е и книга за тийнейджъри, които си мислят, че алкохолът и жените са нещо, което се случва просто ей така. Това е книга, която трябва да се „осмисли“, както 30 години по-късно критиците започнаха да казват за Буковски. Защото онези селяци, които са пияни в 10 сутрина в хоремага и след това се пребиват един друг, за да дойде ред на жените им, не разбират от алкохол… и от жени.

I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL на Тъкър Макс е истинска книга за алхохола, жените, за възхода и падението на света… и на неговия алкохол… и на неговите жени… и мъже… Буковски с кеф щеше да изпие две-три бутилки вино или каквото там се намира наоколо, четейки тази книга.

Cover Page

Cover Page

Защото всъщност алкохолът и жените са сериозно, самотно, занимание. Неподходящо за тийнейджъри и обикновени селски алкохолици. Алкохолът и жените разместват света, особено рано сутрин, особено ако се има предвид, че си с висока диплома по право от Duke University (смята се за един от най-добрите в Щатите в юридическите дисциплини), а до теб лежи някаква мадама, която всъщност не знаеш защо е там, но знаеш добре, че си се напил и не си имал нищо против да я чукаш. Така е то…

Имаше едно поколение, което трябваше да чака 30 и повече години, за да прочете Буковски на български. Да оставим Хенри Милър. Имам силното подозрение, че за българския превод на тази книга, ако се случи, отново някои ще трябва да почакат. Но това е една друга история.

Когато бог създавал времето, създал го достатъчно – така казвали древните ирландци. Предполагам, че направил същото и с алкохола… и с жените… и мъжете…

Не знам дали има нещо ирландско в Tucker Max, не знам дали това е истинското му име, не съм и търсил дали това е истинското му име. Всъщност, то звучи доста абсурдно на английски – Tucker Max. Защо пък абсурдно, много добре си звучи, самото име може да се превед като „Изтощения, Впиянчения, Полуделия, Неебателния Max“. И понеже английския език има малко по-различен словоред от нашия, понякога евентуално, може да стане дори нещо като „Уморен до смърт“ т.е. уморен на мах или пича дето му дремеше на…. А и още повече – „Наслаждавай се максимално“ или „Наслаждаващият се максимално“ – и така може да се преведе името на туй 30-годишно момче, но едва ли си струва ровенето в речниците да продължаваме темата за това как се е подписал.

С една дума:

Заглавие – I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL

Издател – Kensington Publishing Corporation

Цена от издателството – USD 11.17

Само за любители.

„Името ми е Тъкър Макс и съм задник. Напивам се като свиня в неподходящо време, не зачитам социалните норми, подчинявам се на всяка своя прищявка, не обръщам внимание на последиците от моите действия, хиля се изродски на идиотите и позьорите, спя с повече жени, отколкото е безопасно или разумно и най-простичко казано в общия случай се държа като освирепяла курова глава. Но аз допринасям за благото на човечеството по един много важен начин: споделям похожденията си със света.“ Така започва книгата „Надявам се, че сервират бира в Рая“.

На И.Т., който знае как и какво и е истински мъж и повече дори

***

Ръката дава и ръката взема

Ръка подава си ръка

Банални глупости чертае

Ръката трескава преди това

***

Замислен пън замислено те гледа

Замислено си мисли за неща

Ненужните неща отделя

Замислената трескава глава

***

Спасението мисли себе си

Спасението си е само

Преливайки неща немислени

Спасителя си търси то

***

Да бъдеш там, да бъдеш тук

Да бъдеш в странно вдъхновение

Когато няма никой друг

Да бъдеш стига ти, където си