Майкъл Джексън или разжалваните полковници

Симон Боливар бил благородник. Което означавало, че можел да издърпа родословието си поне до Х век или с една дума имал дълга редица от нищоправци преди да се роди осем века по-късно т.е. през ХIII век. La Puebla de Bolivar се наричало баското селце, откъдето се пръкнало името на “Освободителя”. Скромно име… или не по-различно от други такива, описани от Сервантес. Последният не доживял с век и половина да види как рухва скиптъра на испанската корона на територията на онова, което днес наричат Латинска Америка. Или поне част от нея.

Симон Боливар е официален “Освободител” на Боливия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Панама и Перу… И в добавка на всички държави на юг от Мексико. Всъщност, той е втория президент на Венецуела… Първият е Кристобал Мендоса – но това е само за историята, кой ли го помни. Извън Венецуела…Но пък е първи президент на “Голяма Колумбия”, не Мендоса, а Боливар. И имал вземане-даване с Хосе де Сан Мартин, по-известен първоначално като сина на полковник Хуан де Сан Мартин. А пък там се намесва Мексико, или по-скоро те се намесват в него.

Хосе Мартин също бил полковник. Превърнал се в генерал след първата си битка в Латинска Америка. Преди това преживял унижението да го бият англичаните. Дори го пленили. Умрял в Булон сюр Мер през 1850 година. Малко по-скоро от век по-късно, през 1944 година, Британските кралски въздушни сили изсипали бомбите си над Булон сюр Мер, който Хитлер обявил за “град-крепост”, но в крайна сметка Съюзниците преминали оттам… С цената на много жертви. По същия начин, по който го били направили Боливар и Хосе Мартин 100 години по-рано… Но пък те нямали авиация.

Сервантес си останал редник. Дори пет години бил роб… официално. След това написал “Дон Кихот”. Написал и други неща, но се запомнило именно това му творение. Макар че за повечето полковници той е по-известен с това, че се е сражавал в битката при Лепанто. За Лепанто той писал малко… Не искал да си спомня.

Хуан Перон бил полковник по времето, когато на практика взел властта в Аржентина през 1943 година, за да се съюзи със социалисти и профсъюзни активисти, които го изстреляли в една орбита, обожавана от берящите портокали в Латинска Америка. Само Бразилия и Мексико произвеждат достатъчно портокали, за да са част от икономиката, макар че ги има и в Куба, където Хосе Марти (това не е Хосе Мартин) написал Versos Sencillos, стиховете които родили една песен, наречена Guantanamera.

Полковници, така ги наричат в Латинска Америка – макар, че Аугусто Пиночет бил все още майор на 38-годишна възраст. Но пък в продължение на четвърт век след това бил главнокомандващ на чилийската армия, президент, диктатор и прочее и прочее… Апропо, преди това завършил първи от випуска си, само за да потвърди правилото. Кое правило?

А на Уго Чавес му били необходими цели 17 години, за да достигне до званието подполковник, когато направо стоварил идеите си, основани на “Боливаризма”, върху Венецуела. “Ако (Майкъл) Джексън е умрял, значи е смъртен… Но през останалото време те (медиите) говорят за наградите, които е получил и какво е продал… Това е капитализъм.” – така се изрази подполковник Чавес, когато разбра за смъртта на Майкъл Джексън. Очевидно това е капитализъм. Очевидно Чавес е подполковник.

Фидел Кастро бил редник. Но през 1959 година повел Кубинската революция и в продължение на 39 несменяеми години стоеше начело на Куба, след като свали от власт Фулхенсио Батиста, който пък взе властта след “Бунта на сержантите” през 1933 година. Странно, но на онези, които нямат чин полковник не им върви в тази част на света.

А през 1983 година Майкъл Джексън пееше за Billie Jean и как тя твърдяла, че той е бащата на един от нейните близнаци. А междувременно Pioneer 10 се превръщаше в първото “нещо” сътворено от човек, което напускаше Слънчевата система.

Иран – светът е историята на няколко метафори

Четейки истории, новини, коментари за случващото се в Иран внезапно си спомних един текст на Борхес, където се твърди – “Историята на света вероятно е историята на няколко метафори.” И си помислих: това е добър начин да се погледне на нещата. Понякога. На някои неща… Иран през историята на неговата метафора. Метафората на Иран в неговата история…

***

…1. В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече:
2. Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.
3. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен, неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи на Иеова Израилевият Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим…

***

Така казал или поне така били записани думите на Кир в книга на Ездра, в Библията.

И досега иранците, които векове наред се наричали перси, когато говорят за Кир го наричат Кир Велики. По същия начин, по който в Европа говорели и говорят за Карл Велики на Запад, Симеон Велики на Изток и Петър Велики още по на Изток. Кир бил онзи владетел, който възвърнал религиозните свободи по територията на огромната си империя и позволил на евреите да построят отново храма в Йерусалим. Случило се това шест века преди Христа. А империята му устояла 200 години… Империята на Александър Велики рухнала година след смъртта му.

А 26 столетия по-късно, през ХХ век, иранката Ширин Ебади ще каже получавайки Нобеловата си награда за мир – “Аз съм иранка, наследник на Кир Велики. Този император провъзгласи върху скрижалите на властта си, че “няма да властва над хората, ако те не желаят това”. Той обеща да не насилва никой човек да сменя религията и вярата си и гарантира свобода за всички. Хартата на Кир Велики трябва да се изучава в часовете по история на човешките права.” През декември 2008 година иранската полиция затвори офиса на оглавяваната от нея група за защита на човешките права.

Преди да запише своята “Харта” върху глинения цилиндър, намерен във Вавилон, Кир покорил същия този Вавилон, града, който дотогава не бил превземан. Но винаги идва времето, когато нещо се случва за първи път. Опирал се той при тези си походи на Изток и на Запад на един принцип, който оцелял през хилядолетията: “Многообразие в планирането, единство в командването.” Имал предвид планирането и провеждането на военни операции, не ставало въпрос за религии, най-малкото пък за изтребването на отделни хора. Няма как да имаш многообразие в планирането, ако преди това си изтребил всички инакомислещи. А след две хилядолетия и половина, през 1989 година, аятолах Хомейни осъдил на смърт един писател. Нарича се Салман Рушди, написал един роман “Сатанински строфи”. А в едно свое интервю казва, Рушди казва, не аятолахът – “Не разбирам много от религия. За мен тя е проблем сама по себе си.”

Като мнозина други Кир бил смъртен. “О, човече, който и да си и откъдето и да идваш, а знам, че ще дойдеш, аз съм Кир, който придобих империя за персите. Не завиждай затуй на късчето земя, покриващо тялото ми.” Така пишело на гробницата му или поне така го е записал Плутарх. Загинал Кир на бойното поле от ръката на вражески войн, а век преди него загинал от вражеска ръка персиецът Заратустра, който пръв говорел на света, че има свободна воля. После, през 1885 година, Ницше ще напише “Тъй рече Заратустра” и мимоходом ще спомене, че “персийците бяха първите, които мислеха за историята в нейната пълна цялост”. На 24 години той оглавил, Ницше, не Заратустра, катедрата по класическа филология на Университета в Базел, никой на тази възраст преди и след него не успял да стори това. На неговата гробница пише – “Фридрих Ницше, 15 октомври 1844, 25 август 1900″. Ни повече, ни по-малко. И той бил смъртен и се ужасявал от мисълта, че след смъртта му някой може да употреби заедно с името му думата “свещен”. За първи път тази дума била употребена на погребението му…

“Бог е мъртъв”, казал Ницше. Осем века преди него, някъде към 1100 година след Христа, Омар Хаям, вече бил изследвал свойствата на някои фигури в неевклидова геометрия. Което е почти същото. И пишел, Омар Хаям, не Ницше, рубаи като този:

***

Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?

Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е?

И няма път, и няма смях – но за света какво е?

Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.

***

А наричали в онова време страната му Персия. И така я наричали до ХХ век, когато, през 1935 година, променили името на Иран. Десетилетие и половина по-рано Уилям Бътлър Йейтс написал стихове, озаглавени “Второто пришествие”, гласящи:

***

…Разпадат се нещата, центърът не издържа.

Анархия се лее по света.

Отприщен е пороят кървав и навсъде

Невинноста сред него се удавя.

На най-добрите липсва им целта,

Най-лошите пък, пълни са с енергия…

***

Той споделял някои от идеите на Заратустра и мислел за него като за “пророк и основател на религията на иранските народи”, както бил писал Плутарх. Още през 1890 година избрал, Йейтс, а не Плутарх, за свое магическо мото думите Daemon est Deus inversus (Дяволът е преобърнат Бог, Демонът е отражение на Бога). Йейтс бил смъртен и се споминал четири години, след като Персия приела името Иран. А на надгробния му камък в Дръмклиф, Ирландия е изписано -

***

Хвърли безстрастно око

На Живота, Смъртта.

Коннико, отмини.

***

Персийците били конен народ, ирландците не съвсем… Спиралата може да се върти безкрай, в крайна сметка историята на света е само историята на няколко метафори. И няма изключения.

Пиратът Кристиян Енгстрьом в Европарламента

Само преди няколко дни малцина бяха чували за Кристиян Енгстрьом (Lars Christian Engström), който освен, че е заместник-председател на шведската Пиратска партия, стана и първият нейн представител в Европейския парламент. Знаменателно събитие, имайки предвид ценностите, които изповядва партията, а именно това, че всъщност тя е за “нуждата от защита на гражданските права, волята да освободим нашата култура и прозрението, че патентите и частните монополи вредят на обществото.” Партията стои само и единствено зад тези идеи и ценности в едно общество, което все повече е зависимо от информацията. Не говори за данъци, малцинства, околна среда, корупция…

Не са много официалните интервюта на Енгстрьом, но през март 2009 година той каза пред списание Wired нещо фундаментално – “Ако политиците искат да попречат на обикновените граждани да споделят файлове, те ще трябва постоянно да разширяват възможностите да наблюдават (гражданите).” Струва си човек да се замисли над това.