Зенон, Ахил и Костенурката… или как се спира времето

Защо Зенон? Защо, не… Но това не е отговор, а време е со кротце – со благо (и со малко кютек, както казвал един български държавник от миналия век) да обясня защо все пак тези люде, които са споменати в дясната част на сайта са там. Защо да не е Зено, щом като самите гърци така го именуват… Pourquoi pas… Каквото и да означава това. Или с други думи Зенон от Елея.

Било мрачното време ва V век преди Христа… Всъщност, съвсем не било мрачно времето, климатът бил същият, а Пилат още не си бил измил ръцете и  когато Зенон от Елея станал професионален спорец… Няма такава дума в речника, думата е “спорещ”, но звучи някак си повече зенонски, елейски, древногръцки. Апропо, елей е онова дървесно масло, което се горяло в чест на боговете дори, след като Каин някак си безгрижно принесъл Авел като жертва на Йехова… Нещо като Зенон Миропомазания… Но това е друга история.

Зенон от Елея

Римските философи обаче много се забавлявали с идеите на Зенон, апропо, може би по това време започнали да употребяват думата “апропо”, което идва от латинския корен proponere, което пък е purpose на английски, но пък на италийския диалект то звучало като ad propos – както и да са го произнасяли онези, които точно по времето на Зенон приели първите римски закони. Малко преди това генерал Синсинатус (не, това не е Синсинати и освен това в Синсинати живее Лари Флинт, а не Лари Кинг) за малко станал римски диктатор и обяснил на побърканите плебеи и патриции, че и двете съсловия имат права и по-добре да си направят едни закони, защото иначе виждате ли легионите зад хълма и те приели законите и така започнала славната история на Римската империя… А пък той, Синсинатус, не Синсинати или Флинт, дори не и Кинг, се върнал към обичайните си дела – да воюва с варварите… Но това вече е друга история. Макар че, Зенон също принадлежал към тази презряна категория. Много мислел, затова, пък и не бил италиец… Римляни още нямало, тоест имало, но тъкмо си били изгонили царете и не им било точно до мислене…

Майкъл Джексън или разжалваните полковници

Симон Боливар бил благородник. Което означавало, че можел да издърпа родословието си поне до Х век или с една дума имал дълга редица от нищоправци преди да се роди осем века по-късно т.е. през ХIII век. La Puebla de Bolivar се наричало баското селце, откъдето се пръкнало името на “Освободителя”. Скромно име… или не по-различно от други такива, описани от Сервантес. Последният не доживял с век и половина да види как рухва скиптъра на испанската корона на територията на онова, което днес наричат Латинска Америка. Или поне част от нея.

Симон Боливар е официален “Освободител” на Боливия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Панама и Перу… И в добавка на всички държави на юг от Мексико. Всъщност, той е втория президент на Венецуела… Първият е Кристобал Мендоса – но това е само за историята, кой ли го помни. Извън Венецуела…Но пък е първи президент на “Голяма Колумбия”, не Мендоса, а Боливар. И имал вземане-даване с Хосе де Сан Мартин, по-известен първоначално като сина на полковник Хуан де Сан Мартин. А пък там се намесва Мексико, или по-скоро те се намесват в него.

Хосе Мартин също бил полковник. Превърнал се в генерал след първата си битка в Латинска Америка. Преди това преживял унижението да го бият англичаните. Дори го пленили. Умрял в Булон сюр Мер през 1850 година. Малко по-скоро от век по-късно, през 1944 година, Британските кралски въздушни сили изсипали бомбите си над Булон сюр Мер, който Хитлер обявил за “град-крепост”, но в крайна сметка Съюзниците преминали оттам… С цената на много жертви. По същия начин, по който го били направили Боливар и Хосе Мартин 100 години по-рано… Но пък те нямали авиация.

Сервантес си останал редник. Дори пет години бил роб… официално. След това написал “Дон Кихот”. Написал и други неща, но се запомнило именно това му творение. Макар че за повечето полковници той е по-известен с това, че се е сражавал в битката при Лепанто. За Лепанто той писал малко… Не искал да си спомня.

Хуан Перон бил полковник по времето, когато на практика взел властта в Аржентина през 1943 година, за да се съюзи със социалисти и профсъюзни активисти, които го изстреляли в една орбита, обожавана от берящите портокали в Латинска Америка. Само Бразилия и Мексико произвеждат достатъчно портокали, за да са част от икономиката, макар че ги има и в Куба, където Хосе Марти (това не е Хосе Мартин) написал Versos Sencillos, стиховете които родили една песен, наречена Guantanamera.

Полковници, така ги наричат в Латинска Америка – макар, че Аугусто Пиночет бил все още майор на 38-годишна възраст. Но пък в продължение на четвърт век след това бил главнокомандващ на чилийската армия, президент, диктатор и прочее и прочее… Апропо, преди това завършил първи от випуска си, само за да потвърди правилото. Кое правило?

А на Уго Чавес му били необходими цели 17 години, за да достигне до званието подполковник, когато направо стоварил идеите си, основани на “Боливаризма”, върху Венецуела. “Ако (Майкъл) Джексън е умрял, значи е смъртен… Но през останалото време те (медиите) говорят за наградите, които е получил и какво е продал… Това е капитализъм.” – така се изрази подполковник Чавес, когато разбра за смъртта на Майкъл Джексън. Очевидно това е капитализъм. Очевидно Чавес е подполковник.

Фидел Кастро бил редник. Но през 1959 година повел Кубинската революция и в продължение на 39 несменяеми години стоеше начело на Куба, след като свали от власт Фулхенсио Батиста, който пък взе властта след “Бунта на сержантите” през 1933 година. Странно, но на онези, които нямат чин полковник не им върви в тази част на света.

А през 1983 година Майкъл Джексън пееше за Billie Jean и как тя твърдяла, че той е бащата на един от нейните близнаци. А междувременно Pioneer 10 се превръщаше в първото “нещо” сътворено от човек, което напускаше Слънчевата система.

Restless Genius

Cover Page

Типично е за един неспокоен гений да приключи земния си път едва на 59 години. Особено, когато става дума за журналист. Всъщност за един от бащите на съвременния занаят.

Бърнард (Барни) Килгор (Barney Kilgore) е само на 32 години, когато поема ролята на управляващ редактор на The Wall Street Journal. През 1941 година това не е най-престижната работа на света, защото вестникът е с тираж от едва 33 000 копия – незначителен дори за средните европейски мащаби. През 1967 година той оставя зад себе си световноизвестно издание с дневен тираж от 1 100 000 копия. Когато става дума за бизнес журналистика Килгор е легенда. Легенда е и когато става въпрос за това да се изгради печелившата формула на едно вестникарско издание…Дори повече от 40 години след смъртта му…Не на изданието, а неговата.

Оригинално заглавие: Restless Genius: Barney Kilgore, The Wall Street Journal, and the Invention of Modern Journalism

Автор: Richard J. Tofel

Издател: St. Martin`s Press

Цена: USD 29.95