I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL

Това не е книга за всеки ден и всеки дом. Не. Това не е и книга за тийнейджъри, които си мислят, че алкохолът и жените са нещо, което се случва просто ей така. Това е книга, която трябва да се “осмисли”, както 30 години по-късно критиците започнаха да казват за Буковски. Защото онези селяци, които са пияни в 10 сутрина в хоремага и след това се пребиват един друг, за да дойде ред на жените им, не разбират от алкохол… и от жени.

I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL на Тъкър Макс е истинска книга за алхохола, жените, за възхода и падението на света… и на неговия алкохол… и на неговите жени… и мъже… Буковски с кеф щеше да изпие две-три бутилки вино или каквото там се намира наоколо, четейки тази книга.

Cover Page

Защото всъщност алкохолът и жените са сериозно, самотно, занимание. Неподходящо за тийнейджъри и обикновени селски алкохолици. Алкохолът и жените разместват света, особено рано сутрин, особено ако се има предвид, че си с висока диплома по право от Duke University (смята се за един от най-добрите в Щатите в юридическите дисциплини), а до теб лежи някаква мадама, която всъщност не знаеш защо е там, но знаеш добре, че си се напил и не си имал нищо против да я чукаш. Така е то…

Имаше едно поколение, което трябваше да чака 30 и повече години, за да прочете Буковски на български. Да оставим Хенри Милър. Имам силното подозрение, че за българския превод на тази книга, ако се случи, отново някои ще трябва да почакат. Но това е една друга история.

Когато бог създавал времето, създал го достатъчно – така казвали древните ирландци. Предполагам, че направил същото и с алкохола… и с жените… и мъжете…

Не знам дали има нещо ирландско в Tucker Max, не знам дали това е истинското му име, не съм и търсил дали това е истинското му име. Всъщност, то звучи доста абсурдно на английски – Tucker Max. Защо пък абсурдно, много добре си звучи, самото име може да се превед като “Изтощения, Впиянчения, Полуделия, Неебателния Max”. И понеже английския език има малко по-различен словоред от нашия, понякога евентуално, може да стане дори нещо като “Уморен до смърт” т.е. уморен на мах или пича дето му дремеше на…. А и още повече – “Наслаждавай се максимално” или “Наслаждаващият се максимално” – и така може да се преведе името на туй 30-годишно момче, но едва ли си струва ровенето в речниците да продължаваме темата за това как се е подписал.

С една дума:

Заглавие – I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL

Издател – Kensington Publishing Corporation

Цена от издателството – USD 11.17

Само за любители.

“Името ми е Тъкър Макс и съм задник. Напивам се като свиня в неподходящо време, не зачитам социалните норми, подчинявам се на всяка своя прищявка, не обръщам внимание на последиците от моите действия, хиля се изродски на идиотите и позьорите, спя с повече жени, отколкото е безопасно или разумно и най-простичко казано в общия случай се държа като освирепяла курова глава. Но аз допринасям за благото на човечеството по един много важен начин: споделям похожденията си със света.” Така започва книгата “Надявам се, че сервират бира в Рая”.

Помниш ли…

…На Ел.

Помниш ли “Панорамата” на Созопол.

Шампанско за 3 лева.

Билетът до Карнобат.

Нарушаване на реда.

Помниш ли градинката на “Кристал”.

Помниш ли обръщалото на трамваите преди “Дървеница”.

Онази двойна плоча на Iron Maiden, която се търгуваше за 40 кинта…Live after Death.

Билетчето за трамвай от 6 ст.

Бозата…

Помниш ли бирата “Светло”…

Помниш ли “Баба Яга”.

“Феникс” пакет.

Трамвай номер 19.

Игрите в “Орбита”…и до Стадиона.

Помниш ли “Синьото”.

“Пършингите”, които събираха бутилките…

… Минута преди да тръгнеш за Созопол.

“Сейнт Джордж”.

…Ле(я)тния Театър…

Помниш ли Воев.

Оградата на басейна “Диана”.

Другата “Баба Яга”.

Улица “Гаврил Генов”.

Яйцето.

Помниш ли “Дете души лебед”.

Стая 112.

Никола Георгиев…Никола Саркози…Николай Лобачевски…Сосюр…Цветан Тодоров…Мьобиус…Проп.

“Съветниците”.

Балкона на 2-3 етаж, който вижда до “Попа”.

Помниш ли синята връзка.

Снимка.

Няма връзка.

А червената.

Изпит.

Помниш ли Мавзолея.

Американското посолство.

Чернокожият морски пехотинец, който издигаше знамето.

“Дружба”.

Купоните на Попа.

Бара на ъгъла на паметника “Левски”.

Ченгето там.

Ченгето в “Кристал”.

Помниш ли мястото до прозореца в “Кристал”…

Първия гей-бар.

Бирхалето на “България”.

Помниш ли “Червения салон” на беседата.

Ключ от апартамент на врата.

Помниш ли шестифрените телефонни номера.

Приказки по телефона.

Програма на телевизията.

180.

Електронен часовник.

Помниш ли “Розовата пантера”.

“Инспектор ДюДю”.

Котеньочкин.

Помниш ли списание “Дъга”.

Елемаг.

Дойнов.

Цигулката на дъновистите.

Помниш ли България – Франция: 2-0.

Германия – България.

България – Германия.

Николай Тодоров – Кайзера.

Помниш ли гвардейците.

…Помня.