Ако

Copyright - Yale University

“Ако”
Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини;

Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и във съмнението отстрани;

Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш
или, клеветен, не си служиш сам със клевети
или пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти;

Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел,
ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;

ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят
пред теб изречени от тебе искрени слова
или, видял труда на цял живот да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива;

Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно завъртане на зар,
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало
без всякакво оплакване, с предишния си жар;

ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след своя край
и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш докрай!”

Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш,
или дружиш с царе, оставайки народен син,
ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра – ни един;

ако в минутката летяща безвъзвратно ти умееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е – ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече – Човек ще бъдеш, сине мой!

Превод: Сидер Флорин

Защо пиша това… Всъщност нищо не пиша, просто цитирам един велик поет, преведен от гениален преводач… Защото искам да кажа нещо на сина си на неговия рожден ден…Но не мога да измисля нещо по-смислено, което да може да се публикува. Така е то.

Честит рожден ден, сине!

Един ден на…

Има една такава книга… такъв живот…
Смешно – това е животът на милиони хора, но само няколко са писали (или са станали известни с това) за “онзи” живот.
Пастернак е интелектуалец, слаб… Трябва да се появи онази мизерия, която е истинска и която не се крие зад парфюмирани глупости.

“”В 5 часа сутринта, както винаги, продрънчаха за ставане – с чук по релсата до щабната барака. Накъсаният звук леко се промъкна през стъклата, по тях два пръста лед, и скоро затихна…”"

Снимката е собственост на www.solzhenitsyn.ru, както и пасажите, които са превод на автора

Някак си така започва тази книга, озаглавена “Един ден на Иван Денисович”… Жестока, сурова книга. Макар че самият Александър Солженицин не се е стремил към това. Тогава се получават най-силните книги. И най-странното е, че това е само тренировка за Солженицин, ще последват още книги, силни, сурови и много по-жестоки. Но никога няма да премине онова усещане за първична истина, което те преборва в “Един ден…”.

Не знам защо се сетих за тази велика повест – защото нито е роман, нито новела, нито разказ – макар че се доближава най-много до дълъг разказ. Вероятно е свързано с нещо, свързано със ситуацията – локална, глобална и всякаква. Няма значение…

“Такива дни, от релса до релса, в неговата присъда бяха три хиляди шестотин петдесет и три.
А заради високосните години, добавяха още три дни…”.

И тогава човек леко се запитва: банално, но защо и за какво живее и как да остави следа и как да направи така, че всички пътища да водят до Храма… Dixi.

I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL

Това не е книга за всеки ден и всеки дом. Не. Това не е и книга за тийнейджъри, които си мислят, че алкохолът и жените са нещо, което се случва просто ей така. Това е книга, която трябва да се “осмисли”, както 30 години по-късно критиците започнаха да казват за Буковски. Защото онези селяци, които са пияни в 10 сутрина в хоремага и след това се пребиват един друг, за да дойде ред на жените им, не разбират от алкохол… и от жени.

I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL на Тъкър Макс е истинска книга за алхохола, жените, за възхода и падението на света… и на неговия алкохол… и на неговите жени… и мъже… Буковски с кеф щеше да изпие две-три бутилки вино или каквото там се намира наоколо, четейки тази книга.

Cover Page

Защото всъщност алкохолът и жените са сериозно, самотно, занимание. Неподходящо за тийнейджъри и обикновени селски алкохолици. Алкохолът и жените разместват света, особено рано сутрин, особено ако се има предвид, че си с висока диплома по право от Duke University (смята се за един от най-добрите в Щатите в юридическите дисциплини), а до теб лежи някаква мадама, която всъщност не знаеш защо е там, но знаеш добре, че си се напил и не си имал нищо против да я чукаш. Така е то…

Имаше едно поколение, което трябваше да чака 30 и повече години, за да прочете Буковски на български. Да оставим Хенри Милър. Имам силното подозрение, че за българския превод на тази книга, ако се случи, отново някои ще трябва да почакат. Но това е една друга история.

Когато бог създавал времето, създал го достатъчно – така казвали древните ирландци. Предполагам, че направил същото и с алкохола… и с жените… и мъжете…

Не знам дали има нещо ирландско в Tucker Max, не знам дали това е истинското му име, не съм и търсил дали това е истинското му име. Всъщност, то звучи доста абсурдно на английски – Tucker Max. Защо пък абсурдно, много добре си звучи, самото име може да се превед като “Изтощения, Впиянчения, Полуделия, Неебателния Max”. И понеже английския език има малко по-различен словоред от нашия, понякога евентуално, може да стане дори нещо като “Уморен до смърт” т.е. уморен на мах или пича дето му дремеше на…. А и още повече – “Наслаждавай се максимално” или “Наслаждаващият се максимално” – и така може да се преведе името на туй 30-годишно момче, но едва ли си струва ровенето в речниците да продължаваме темата за това как се е подписал.

С една дума:

Заглавие – I HOPE THEY SERVE BEER IN HELL

Издател – Kensington Publishing Corporation

Цена от издателството – USD 11.17

Само за любители.

“Името ми е Тъкър Макс и съм задник. Напивам се като свиня в неподходящо време, не зачитам социалните норми, подчинявам се на всяка своя прищявка, не обръщам внимание на последиците от моите действия, хиля се изродски на идиотите и позьорите, спя с повече жени, отколкото е безопасно или разумно и най-простичко казано в общия случай се държа като освирепяла курова глава. Но аз допринасям за благото на човечеството по един много важен начин: споделям похожденията си със света.” Така започва книгата “Надявам се, че сервират бира в Рая”.