Време – няма такова нещо….

Обитавайки една мисловна сфера се опитвам да намеря работи върху времето… Не пространство – времето…Не.

Идеята не е нова, предполагам, и просто излагам мисли.

A Walk Through Time © physics.nist.gov

Време извън материята няма. Времето е функция на едно от свойствата на разума, а именно, че придобива материална форма.

С други думи казано, време извън материята няма. Най-малкото защото, за за да се породи разум е нужна материя, която да роди разум, а той да разбере, че е разумен и че осмисля сам себи си… Получава се затворен кръг.

Твърдението че времето съществува обективно (извън разума) е най-малкото спорно. Как регистрираме времето извън самата наша материална същност т.е. самия наш разум. (Имам мозък = регистрирам; нямам = не регистрирам). Или има идея = има събитие, няма идея = няма събитие.

Обективната идея за времето предполага развитие на Света във времето. Такова развитие има – в смисъл има история на Света. Но извън разума не мога да си представя история на Света. Другият вариант е напълно различна концепция за Света, Вселената и всичко останало, с огромното ми уважение към подобна идея. Смешна, впрочем.

И тъй като говорим за субективно време, относително време и време само по себе си – аз казвам, че време извън материята няма. Достигаме до един стар проблем за това дали една машина може да разбере това, от което е част. Опираме дори и до субективното, наречено Никознай или Треневъгъл.

Тюринг се е изказал по въпроса – за машината, която може да мисли – но не се е изказал как и какво тази машина може да мисли. (Може да се спори, но…)

Материята, която мисли сама за себе си като част от друга материя е интересна идея. И вероятно винаги ще бъде. Или идеята за частта, която осмисля цялото. Но къде и кога тя (частта) осмисля пълното си битие (каквото и да означава това), имайки битие… Смех, а.

Опираме до мултинаучност, а това винаги намирисва на Ренесанс. Което е една друга история… Съзнавайки, че това е една недовършена работа.